© Facebook

- Г-н Шенсой, работил сте в България и преди, но хората знаят много малко за вас. Бихте ли ни разказал повече за себе си?

- Роден съм в град Призрен, в Косово. Не правя разлика между него и Благоевград. Двата града много си приличат. Тук никога не съм се чувствал чужденец. Винаги са ми харесвали хората и обстановката на Балканите. За мен всички сме еднакви, просто историята и политиката ни разделят.

- Професията ви е такава, че ви се налага да сте далеч от семейството си. Лесно ли се справяте с това?

- Отстрани да си треньор може би изглежда по един начин, но само ние си знаем от какво трябва да се лиши човек. Със семейството ми живеем в Истанбул. Имам син и дъщеря. Дъщеря ми ще завърши стоматология тази година. Синът ми тренираше футбол, но после постъпи в университет и завърши строителство.

- Вярно ли е, че сте отказали оферти от други първенства, за да дойдете в Благоевград?

- Да, имах оферти от Турция и Албания, но приех тази на "Пирин". Много от моите приятели ми казаха, че няма смисъл, защото отборът е със само четири точки и един-два отбелязани гола. Искам да се знае, че аз обичам предизвикателствата. Обичам да е трудно. Друг важен фактор, който оказа влияние, е, че винаги е хубаво човек да работи там, където е искан. За мен парите са без значение, достатъчно е само да има къде да живееш и какво да ядеш. Наджи Шенсой е идеалист, а не материалист. Това искам да се знае за мен. Ако сега ми предложиш да избирам между една хубава вечеря с чаша вино или да ми разкажеш хубав балкански виц, ще ти отстъпя вечерята.

- Какво казахте на футболистите на първата тренировка на отбора?

- Казах им, че за да излезем от тази ситуация и да спасим отбора, трябва да са лудаци. Аз съм тотален лудак и ми трябват футболисти със същия дух. Ако някой си прави сметката да се прави на мислител, да си взима чантата и да си заминава. За мен разликата между гения и лудака е една много тънка линия.

- Къде започнахте футболната си кариера?

- В бивша Югославия, играх в Призрен и Прищина. Докато играех, учех и икономика. Войната ме принуди да се преместя със съпругата ми в Турция, където играх за "Маниаспор" и още два по-малки отбора. Прекратявайки футболната си кариера, започнах треньорската. Първият ми по-сериозен ангажимент бе като помощник на Тодор Веселинович във "Фенербахче" с Емил Костадинов в състава си.

- Кога за първи път дойдохте в България?

- През 2002 г. моят приятел Миодраг Йешич ми предложи да му помогна в "Славия". Работихме една година там, след което той замина за Иран. Това бе моята първа крачка в България.

- Използвате доста метафори във вашите интервюта, какви книги обичате да четете?

- За мен една метафора може да съдържа поука, колкото един роман. Чета за философията и психологията. Интересно е, а и ми помагат в професията.

- Какво обичате да правите през свободното си време, имате ли хоби ?

- Ако трябва да съм честен, не ми остава много време. Постоянно трябва да се правят анализи на нашата игра, на противниковия отбор. Но остане ли ми време, обичам да играя табла. Така се отърсвам от стреса.

- На кой отбор сте фен?

- Симпатизирам на "Барселона". Харесва ми, че са непредвидими. Ако говорим чисто безпристрастно за игра, стилът на "Байерн" много ми допада. Футболът, който играе, е много развит.

- Как ще коментирате случилото се на двубоя между "Левски" и "Литекс"?

- За българския футбол това е минус. От двата отбора единият има право да се оплаква, другият няма да е прав, но футболът само ще загуби от такива действия. Ръководителите трябва да мислят по-спокойно и по-рационално. Никой не трябва да лишава феновете от правото им да гледат мача. Нормално ли е според вас да закарате някого на кино, за да гледа филм със седем оскара и по средата да му кажете "Хайде, стига толкова". Ако в един ресторант няма клиенти, дали той ще работи добре? Трябва да се играе 90 минути и след това който е недоволен, да се оплаква там, където трябва. Футболът е за феновете, ако не са те няма смисъл да се играе.

- Казахте, че българският футбол ще изгуби. Какво е мнението ви за националния отбор на България?

- Това не е реалното ниво на националния ви отбор. Трябва да е поне с една класа по-високо на фона на талантите ви, които са навсякъде.

- Били ли сте национален селекционер? Ако ви се предложи, бихте ли поели България?

- Бях кандидат на два пъти за национален треньор - на Албания и на Азербайджан, но избраха други колеги. Разбира се, че бих застанал начело на България. Това ще бъде чест за мен. Да бъда начело на национален отбор би било едно ново предизвикателство в моята кариера.

Източник: "България Днес"