Бранимире, какво е състоя­нието ти след сблъсъка с Хосе Паломино и принудителната смяна в двубоя с Лудогорец (2:2)?
- Направих преглед и наши­ят доктор каза, че имам леко сътресение и трябва да почи­вам два дни. Не е нищо тежко. Утре (б.а. - днес) се надявам да се включва наравно в тренировките. Ако зависи от мен, а не от доктора, съм готов да играя още срещу Черно море 8 сряда. На 99 процента ще съм на линия.

С победата на Локо Пд над Левски интригата за четвъртото място се завърза още повече. Ще успее ли Дунав да я задържи накрая?
- Ясно е, че трябва да гледа­ме и другите отбори как се представят, въпреки че ние ще си гоним победата във все­ки мач до края. В случая е по-важно ние как ще се предста­вим. Лудогорец станаха шам­пиони предварително и пред­полагам в последните си два двубоя с Черно море и Локо Пловдив ще излязат с играчи от втория отбор или с юноши и това малко или много ще наклони везните в полза на съ­перниците ни. Ние ще си игра­ем за точките и премиите пък какво ще се случи, ще видим на 31 май.

Каква е рецептата за успе­ха на Дунав, който се оказа приятната изненада в шам­пионата?
- При нас ги има нещата, ко­ито липсват в повечето от­бори. На първо място е колек­тивът. Никой не гледа да изпъква, никой не играе за себе си. Всеки играе за отбора. Това естествено е и резултат от добрата работа на треньорс­кия екип и ръководството, на които имаме пълно доверие за каквото и да било. Никой не е звезда и не гледа къде е играл преди това и какво е постигнал. Ва­жен е Дунав и това, което се случва сега. Има хора в тима, които са заедно от 3 години и това дава плодове днес.

През следващия сезон обаче очакванията със сигур­ност ще са no-големи, след ка­то сега мнозина ви подценяваха. Какво е готов да пред­ложи Дунав догодина?
- През няколко мача слушах­ме как всичко е било случайно, а вече минаха 32 кръга и ние удържаме четвъртото мяс­то. Явно обаче не е. Сега от нас зависи догодина да затвърдим очакванията на хората. Затова през следващия сезон трябва поне да повторим то­ва, което сме направили до­тук. Това, че вече играем на нашия си стадион в Русе, със сигурност помага. Друго е да играеш пред 8-10 хиляди души и съвсем различно пред 2000 зрители, които успяваха да ид­ват в Разград. Защото не всич­ки фенове имаха възможност.

Общо взето, само за две домакинства в Русе Дунав събра повече публика, откол­кото шампионът Лудогорец във всичките си мачове в Разград...
- Да, но това вече е въпрос на интерес от страна на хора­та. Надявам се този на русен­ци към Дунав да продължи и стадионът да е пълен, колко­то в последните два двубоя.

Намери ли точният прис­тан за себе си в Дунав Русе, след като обиколи доста от­бори, игра и в чужбина?
- Да, може би тук усетих до­верието и подкрепата, които търсих и ми бяха необходими. Никой не стои с пистолет в главата ти и да каже, ти трябва да вкараш 10 гола или да подадеш за 20. В Дунав те оставят да работиш, да покажеш на какво си способен. Ис­тината е, че трябва да демо­нстрираш професионализъм, за да могат да ти се доверят. Оттук нататък другите не­ща вече зависят от теб. Дали ще успееш да влезеш във фор­ма или не. Дали ще можеш да се нагодиш според стила на иг­ра. Нещата са комплексни.

Какво можеш да кажеш за работата с Веселин Великов, който също сякаш е подценя­ван и недооценен, а е в отбо­ра вече трета година?
- Има страхотна комуника­ция с футболистите. Няма притеснение да кажеш какво мислиш за начина на игра. При него се чувстваш добре. Можеш да отидеш и спокойно да говориш с него. Без да се притесня­ваш, че ти е старши треньор. Той гледа да е приятел с всеки един от нас. Съответно изиск­ва максимума от всеки един от нас, както по време на тренировките, така и в мачо­вете, нищо че се държи прия­телски. Това е едно от основ­ните неща. Изградили сме страхотен колектив.

Ще успее ли някой най-пос­ле да спре Лудогорец? Дунав бе отборът, който най-мно­го измъчи шампионите...
- Гледайки обективно какво се случва в българския футбол, скоро може би няма да има от­бор, който да успее да им се противопостави. И то не са­мо заради отбора, който има, а и заради базата, условията, отношението, организация­та. И това не го виждам само аз. Всичко е на много по-различ­но ниво. И ако не се достигне поне наполовина на това, кое­то те са постигнали, няма кой да им се противопостави. Ве­че шеста година се говори как някой ще ги спира и те все са си шампиони. Да, някой отбор успява понякога да измъкне не­що от тях в някой мач, но то­ва се вижда, че не е достатъч­но.

Какво е мнението ти за новия формат на шампиона­та, който е към своя край?
- В началото бях изненадан, като видях новия формат. Да­же доста мои колеги, включи­телно и аз, в началото не го разбрахме с всички тези врътки, групи, разделяния, предизвикване... Но по принцип е ин­тересно, защото първенство­то е по-трудно. Ако имаше един директно изпадащ към Монтана например, нямаше да има никакъв интерес. Докато сега до последно те ще мо­гат да се спасят. Ето, че и от­бор с историята и традици­ите на Славия е застрашен от изпадане.