 © |  |
Министърът на младежта и спорта Красен Кралев, министърът на младежта и спорта на Сърбия Ваня Удовичич, министърът на младежта и спорта на Румъния Богдан Константин Матей и заместник-министърът на спорта на Гърция Георгос Василиадис проведоха официална работна среща късно снощи относно общата кандидатура за домакинство на Световното първенство по футбол през 2030 година. По време на разговорите бяха договорени конкретни стъпки между България, Сърбия, Румъния и Гърция, чрез които да се направи ясен анализ за състоянието на футболната и цялостната инфраструктура в четирите страни и да се набележат мерки за покриване на изискванията на ФИФА за домакинство на големия спортен форум.
В срещата участваха и първият вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС) Йордан Лечков, секретарят на Сръбската футболна асоциация Йован Шурбатович, Радо Шабан - секретар на Румънската футболна федерация и генералният секретар на Гръцката футболна федерация Алексaндрос Дедес. След заявената политическа воля от страна на правителствата на четирите държави, представителите на футболните асоциации изказаха своето експертно мнение.
Йован Шурбатович изказа подкрепа към общата кандидатура, но подчерта, че е нужна сериозна инвестиция от четирите страни за изграждане на необходимата спортна инфраструктура, на хотели, летища и магистрали. По думите му, в момента стадионите не отговарят на изискванията на ФИФА, с изключение на един стадион в Румъния.
“Важно е да се разбере, че в този случай финансовите средства не са просто харчене на пари, а инвестиции, които ще дадат огромен икономически импулс в региона. Вероятно някои хора в нашите страни ще кажат, че е по-популярно да се инвестира в болници, а не в стадиони, но инвестициите в изграждане на пътища, летища и спортна инфраструктура води до огромни печалби за всяка страна", заяви секретарят на Сръбската футболна асоциация. По думите му, калкулацията за печалбата за съвместното домакинство през 2026 г. на САЩ, Мексико и Канада показва, че се очаква разходите за държавите да бъдат в размер на около 3 млрд. щатски долара, а приходите им - 14 млрд.
Всички присъстващи на срещата се обединиха около мнението, че е важно да се правят многофункционални футболни стадиони, които да имат опция да се превърнат в центрове в бизнес зоните, а не да останат като паметници - както се случи със стадионите в Бразилия и Русия и след Олимпиадата в Гърция. За 48 участници в Световното първенство по футбол са нужни 16 стадиона с капацитет минимум 40 000 души. Необходими са два стадиона с капаците 60 000 души. И един стадион, който да се използва за откриване и закриване на Мондиала – с капацитет 80 000 души.
Радо Шабан, секретар на Румънската футболна федерация, подчерта, че кандидатурата ни е важна за развитието на региона. По негово предложение бе прието четирите страни първоначално да разгледат подробно работния план на Канада, САЩ и Мексико за домакинството на Световното по футбол през 2026 година, тъй като финалните изисквания за Мондиал 2030 ще бъдат изготвени от ФИФА не по-рано от 2020 г.
Йордан Лечков коментира, че най-важното е, че има заявена политическа воля за реализиране на проекта. По думите му, БФС подкрепя общата ни кандидатура за домакинството на 100%. “Трябва да анализираме внимателно изискванията на ФИФА към инфраструктурата и да започнем да работим веднага за подобряването на условията в страните ни", каза той. Първият вицепрезидент на БФС коментира, че Футболният съюз работи добре с българското правителство и затова е оптимист, че ще направим успешна кандидатура.
По време на срещата бяха направени следните изводи:
1.Общата кандидатура на България, Сърбия, Гърция и Румъния за кандидатстване за домакинство на Мондиал 2030 г. има категорична политическа подкрепа от четирите държави
2. Общата кандидатура има категоричната подкрепа на футболните асоциации на България, Сърбия, Гърция и Румъния
3.Четирите страни ясно осъзнават, че футболната им инфраструктура в момента не отговаря на критериите на ФИФА за домакинство на Световно първенство по футбол, но с общи инвестиции може да се постигне необходимата инфраструктура
4.Примерите от останалите държави-домакини на световни първенства по футбол показват, че проектът може да донесе огромни доходи на страните – в пъти по-високи от разходите им
5.Общата кандидатура е сериозен политически знак за всички балкански държави, за Европа и света
Бяха конкретизирани срокове за четирите държави до края на 2018 г., в които да се изработи анализ:
-До 22.12.2018 г. България, Сърбия, Гърция и Румъния трябва да направят анализ с каква футболна и цялостна инфраструктура разполага всяка държава
-На 2-3 декември в Дъблин ще се проведе жребий за европейските квалификации с участието на ръководството на УЕФА и на футболните асоциации – там федерациите на България, Сърбия, Румъния и Гърция ще проведат работна среща. След това ще изготвят доклад с критериите на ФИФА към страните към този момент в срок от 10 дни
- На следващата среща на спортните министри на четирите страни, която се предвижда да се проведе в Солун на 19-ти декември трябва да се изработи общ доклад, който да се предостави на премиерите на България, Сърбия, Румъния и Гърция
-Четиримата министър-председатели трябва да разполагат с докладите на футболните асоциации и на спортните министри, за да ги обсъдят на Срещата на върха в Брюксел, която ще се проведе между 21-23.12 |
