 © БГНЕС |  |
Висшият ешелон на италианския футбол винаги е предлагал изключителни футболни емоции, като битката в челото на класирането обикновено е много оспорвана. И докато абсолютният хегемон в последните години Ювентус обикновено печели титлата, то все пак всеки сезон присъстват по един или два отбора, които също се включват в борбата за скудетото. Един от тях е отборът на Рома, който всъщност има много повече втори места в шампионата, отколкото победи.
И въпреки, че римските вълци далеч не са сред най-титулованите отбори на Апенините, те винаги са предлагали много атрактивен футбол за неутралните зрители. Последователността в записването на добри резултати обаче винаги са били проблем за джалоросите, като честата смяна на треньорите на отбора е показателна. Така през лятото на 2019-та вълците отново заложиха на нов старши треньор, като това бе португалския специалист Пауло Фонсека, който пое Рома след няколко много успешни години начело на гранда от Украйна Шахтьор Донецк.
Съвсем логично, след редица спечелени титли в Украйна очакванията към Фонсека не бяха малки, въпреки че в началото той изпитваше затруднения в нагаждането си към италианския футбол. Първите два мача в Серия А за сезон 2019/2020 бяха равенства, като особено неприятно бе това срещу скромния тим на Дженоа - 3:3 в Рим. Все пак, след тези два мача последваха две победи и една загуба, като тима записа сравнително колебливи резултати през първите си 5 мача от сезона. Именно след това обаче отбора на Рома започна да набира скорост и вълците постепенно намериха своето място в топ 4.
От 6-ти до 11-ти кръг вълците записаха 4 победи и две равенства, което ги постави на отлична позиция за евентуалното приключване на сезона на едно от местата даващи право на участие в Шампионска Лига. Дори и съответните коефициенти за залагане за топ 4 в Серия А по това време вероятно са били много благосклонни към римските вълци, които определено се намираха в по-добра форма от основните си конкуренти за първите няколко места в класирането, като отбора на Аталанта. И докато до кръг номер 17 джалоросите записаха само 2 загуби и редица победи, то формата на отбора падна рязко след зимната пауза.
След 17 изиграни кръга тимът на Рома бе в топ 4 и имаше цели 6 точки преднина пред Аталанта, но последвалите резултати на клуба от столицата буквално заличиха отличните изяви по-рано през сезона. Всичко започна с домакинска загуба от Торино (0:2), като вълците изпуснаха куп положения, като домакинския крах на тима продължи с нова загуба, но този път от шампиона Ювентус (1:2). Последва победа над Дженоа и равенство с Лацио, като отново Рома изпусна победата, което все пак даде някаква надежда на тифозите предвид добрата игра.
Това, което последва обаче бе истинска криза в отбора, като вълците записаха 3 последователни загуби, което означаваше, че те за загубили 5 от последните си 7 мача в калчото. Тези много слаби резултати дадоха шанс на Аталанта да изпревари джалоросите в класирането, докато загубата на Рома от Милан в 28-ми кръг сякаш окончателно сложи край на амбициите на тима за място в топ 4 през въпросния сезон.
Трудно е да се каже какво точно се обърка в състава на Рома и защо тима допусна такъв сериозен спад в своята форма през втората половина на сезона. Все пак, постоянството винаги е бил основен проблем за джалоросите и една от главните причини отбора да няма по-голям брой трофеи. |
