Земеделието в Зелената сделка: От амбиция към действие | ||||||
| ||||||
ЕП реши: По-малко за големите, повече за малките и младите Въпреки напредъка в някои области много тенденции в селскостопанския и хранителния сектор вървят в грешна посока, смята проф. Алан Матюс. Според анализатора никой не си поставя за цел да постигне устойчиво развитие на хранителните системи до 2030 г. Алан Матюс анализира ситуацията със Зелената сделка и споделя своето мнение. - Селскостопанските емисии на парникови газове нарастват и прогнозите на държавите членки до 2030 г. не показват признаци на подобрение; - Емисиите от амоняк в сектор “Селско стопанство” нарастват, което представлява предизвикателство за спазване на ограниченията за подобряване на състоянието на въздуха; - Статистиките показват тревожни тенденции за здравето на почвите, като 75% от обработваемите площи в ЕС имат по-малко от 2% органичен въглерод; - Биоразнообразието изчезва. А неотдавнашният доклад на Сметната палата посочва, че приносът на ОСП не е помогнал за справянето с този проблем. Основен елемент на Зелената сделка е необходимостта да се премине към по-устойчива система на селскостопанско производство, която минимизира екологичния отпечатък и прави повече за опазване и поддържане на природата. Стратегията предвижда създаването на нови възможности за фермерите в биоикономиката, както и укрепване на позициите им в хранителната верига. Намерението е да се даде ход на постепенна, но необратима промяна в европейското земеделие, като същевременно се засили устойчивостта му към възможни бъдещи кризи. Справяне с опасенията около производството Много фермери ще се съгласят с амбициите на Зелената сделка, но имат и опасения, че постигането на целите ще увеличи производствените им разходи. Тук е важно да бъдем наясно с противоположното. Продължаването в сегашното положение в крайна сметка ще подкопае здравето на екосистемата, от която зависи производителното и печелившо земеделие. Земеделските стопани са изправени пред перспективата за все по-големи разходи за суровини за заместване на ерозиралите почви, прекомерната експлоатация на водните ресурси и загубата на опрашители, за да се справят с повишения риск от вредители и болести. Но също така и за да се справят с по-променливите и екстремни метеорологични условия, дължащи се на изменението на климата. Осигуряването на пространство за природата, намаляването на употребата на пестициди, защита на опрашителите, подобряването на здравето на почвата за повишаване на устойчивостта на климата и т.н., са не просто съвместими, но и предпоставки за здравословен и печеливш селскостопански сектор. Интернализация на външните фактори Отрицателните външни ефекти са разходи, възникващи в селскостопанското производство, които не се заплащат от фермерите, а от обществото като цяло. При тези обстоятелства стандартната икономическа теория прогнозира, че производството ще надхвърли социалния оптимум. Задължаването на производителите да поемат тези разходи, вместо да се очаква обществото да плаща, както се изисква съгласно принципа „замърсителят плаща“, записан в Договора за ЕС, не налага допълнителна тежест за производителите. Премахва се неоправданата земеделска субсидия, която с течение на времето постоянно обезценява запасите от природен капитал. Амбициите на Зелената сделка в краткосрочен план може да доведат до по-ниски нива на производство в Европа. Това твърдение понякога се използва като аргумент за противопоставяне или забавяне на въвеждането на тези амбициозни цели. Осигуряването на продоволствена сигурност в Европа в светлината на пандемиите и други кризи, както и осигуряването на увеличено производство на храни, за да се изхранва очакваното население в световен мащаб от 9,7 милиарда през 2050 г. спрямо 7,8 милиарда днес, определено са важни цели. Европейското земеделие трябва да допринесе за постигането на тези цели, но трябва да направи това в рамките на своите екологични ограничения и без да рискува здравето на хората или животните. Необходимост от допълващи се политики - научни изследвания и иновации Амбицията на Зелената сделка не е да ограничи производството, а да предотврати замърсяването, да избегне изменението на климата, да възстанови биологичното разнообразие и да подобри здравето. Това ще изисква ускорени усилия за разработване и разпространение на технологии и практики, които да увеличават селскостопанската производителност, като същевременно намаляват нейния отпечатък върху околната среда. Природните решения, свързани с агроекологията и регенеративното земеделие, предлагат един обещаващ подход. Оползотворяването на потенциала на Земеделие 4.0, основано на прецизно, интелигентно и цифрово земеделие, също може да даде възможност за значителни икономии на суровини и намаляване на емисиите на парникови газове. Изследванията, използващи всички тези инструменти, трябва да бъдат подсилени и обединени, за да осигурят алтернативи на прекалено химичното земеделие, на което повечето стопанства разчитат днес. Намерението по „Хоризонт Европа“ да похарчи 10 милиарда евро за научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурите и околната среда, както и използването на цифрови технологии и природни решения за селскостопански храни, е добро начало, но то трябва да се засили на национално ниво. Какво решиха министрите на земеделието за новата ОСП? Необходимост от допълващи се политики - търговски натиск В зависимост от относителните отговори на търсенето и предлагането, производителите могат да възстановят част от тези по-високи разходи от пазара. Степента, до която това е възможно, ще зависи от степента на конкуренция от международната търговия. Ако други производители не се подчиняват на едни и същи стандарти и в резултат могат да произвеждат по-евтино, това може да доведе до изместване на производството в чужбина. Дали ще настъпи офшориране на производството или не, е емпиричен въпрос. Производството по по-високи стандарти може да бъде възнаградено с по-голяма лоялност на потребителите и желание да се плати допълнително за европейска продукция. По-високите стандарти насърчават технологичните иновации, които могат да доведат до въвеждането на по-продуктивни и в крайна сметка по-печеливши производствени практики. Търговските партньори могат да бъдат насърчавани да повишават собствените си стандарти чрез международни споразумения. Необходимост от допълващи се политики - финансиране на прехода Въпреки че принципът замърсителят плаща, записан в Договорите на ЕС, къде да се постави екологичната изходна линия е политическо решени. Има възможност да се намалят по-високите разходи за производителите и да се осигури финансова подкрепа за зеления преход. Най-очевидният източник на финансиране на ниво ЕС е Общата селскостопанска политика (ОСП), но допълнителни източници на национално финансиране, като приходи от данъци върху въглерода, също ще бъдат от значение. Заключенията на Европейския съвет за многогодишната финансова рамка (МФР) през юли потвърдиха малко увеличение на финансирането на ОСП - 387 милиарда евро през следващите седем години. Финансиране има, въпросът е как ще бъде използвано. Традиционно по-голямата част от финансирането на ОСП се изплаща като подпомагане на доходите под формата на плащания, базирани на площ. Тези плащания допринасят значително за рентабилността на бизнеса в много ферми. Но това не е най-ефективното използване на тези средства, като се има предвид мащабът на предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители при извършването на зеления преход, и силно изкривеното им разпределение. Почти една трета от всички плащания отиват за само 125 000 стопанства, всяко от които получава над 50 000 евро от общо 6 милиона бенефициенти. Бюджетите на ОСП на ЕС-27 (по текущи цени), за 2021-2027 г. в сравнение с 2014-2020 г. са (в млн. евро): Забележка: Цифрата за Стълб 2 включва предвидените 8,223 милиарда евро от инструмента за възстановяване на ЕС от следващото поколение. |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg