"Периоперативният делир е състояние, което се наблюдава при различни възрасти, но засяга по- често възрастните пациенти, когато попаднат за оперативно лечение в болница. В определен период от престоя си в лечебното заведение, някои пациенти изглеждат като "полудели". Състоянието им е съпроводено с агресия към близките, към персонала, стават възбудени и объркани, не разбират къде се намират - например, не знаят, че са в болница, забравили са, че са паднали и са си счупили крак или ръка, но винаги знаят кои са, виждат или чуват несъществуващи в момента предмети или хора, свръхподвижни са в болничното леглото, махат дрехите си, превръзки, абокати, катетри. Това обаче не е психично заболяване, а един синдром, който се дължи на множество причини, че са възрастни, че са изолирани от обичайната им домашна обстановка, че имат някакво остро заболяване, което е станало повод да постъпят в болница.

Редица други фактори - като самата оперативна интервенция, анестезията и свързаните с тях вероятни усложнения също оказват влияние за поява на делир. 

Честотата на усложнението е вариабилна според литературните източници - от 1% до 87%, в зависимост от профила на отделението. Например, в нашето ортопедично отделение се оказва, че тя е много ниска - регистрирахме, че 2,4% от възрастните болни развиват този синдром. В повечето от случаите той е преходен и пациентите оздравяват. Много малък процент обаче развиват хронично състояние, което една-две години след това може да прогресира до деменция - един от бичовете на нашето съвремие", обяснява д-р Недева. 

"За успешно повлияване на това т. нар. остро объркване, са нужни комплекс от мероприятия, в които освен медицинският персонал, е желателно активно участие и на близките на пациента", каза още специалистът и обясни, че много малко хора в България, особено анестезиолози, работят по този проблем, свързан с научната й дисертация. Той е приоритет предимно на психиатрите. 

"Те най-често пишат по тази тема и ги викат за консулт. Това обаче е интердисциплинарно усложнение, с което всеки лекар, който е достатъчно компетентен и е чел за него, може да се справи. Дисертацията е полезна не само за мен, но и за колегите ми, защото всеки ден се срещаме с такива пациенти. С моя началник - д-р Владин Петров, на когото дължа голяма част от уменията и познанията си по анестезиология, както и мотивацията за написване на този научен труд, сме съставили един алгоритъм за диагностика на това състояние и съответно за лечението му. Считаме, че то може да е успешно, само ако е комбинация от медикаментозни и немедикаментозни техники, в които вземат участие различни специалисти. Много голямо значение има отношението на персонала и близките, които трябва да проявяват повече грижи и търпение към пациентите. Това състояние е корегируемо. 

 
За 2,5 години наблюдение, статистиката показва, че средната продължителност на делир при нашите пациенти е средно 3,67 дни, което не е много. Тук е и мястото да благодаря на доц. Пенчо Косев, началник на Ортопедично- травматологичното отделение, за идеята да работим с тази група болни, на колегите и екипа от медицински сестри и старшата сестра Нина Маринова, за упоритостта и постоянството на медицински грижи. Без тях всички тези добри резултати нямаше да са възможни", каза д-р Недева. 

"Относно дисертацията, моя лична гордост е, че в русенската болница съм първата жена и първият анестезиолог, защитил дисертационен труд. Знам, че други колеги и колежки работят върху такива трудове. Считам, че това е много полезно не само за практическите умения, но и за развитие на научния потенциал, за имиджа на болницата, за пациентите и за обучаващите се студенти от Русенския университет", каза още специалистът.

Тя е завършила образованието си в края на 1997 г. в МУ- Варна. Придобила е специалност през 2003 г. Работи в МБАЛ-Русе от юли 1998 г. като анестезиолог. От 5 години е старши лекар на отделението по Анестезиология или зам.-началник. 

По дисертационния труд, който защитава във Варненския медицински университет, работи от 2009 година. 

"Научен ръководител ми беше началникът на КАИЛ и национален консултант по органно донорство доц. д-р Вилиян Платиканов. Той е човекът, който преди години ме амбицира да се занимавам и с донорство и подкрепя непрекъснатите ми квалификации в тази област и до днес. Това е много интересна и динамично развиваща се специалност. 

Според мен това да дариш орган, тъкан или клетка е изключително голям хуманен жест. За съжаление, в България хората го правят много рядко. В МБАЛ-Русе от няколко години съм координатор по тъканно донорство и водя регистъра на донори. В последните две години нямаме тъканни и органи-донори. Последно през 2010 г. имахме трима пациенти в състояние на мозъчна смърт, а през 2009 г. - двама, чийто близки дариха органите им за трансплантации. На практика през тази календарна година имаме само 16 пациентки - родилки, които сами са пожелали да дарят и си съхранят стволови клетки от пъпна връв и от плацента, за лечение на заболявания на техни деца или близки след време. Те се замразяват и съхраняват в тъканни банки, с които пациентките сключват личен договор. Постигат се много успешни резултати от трансплантацията на тези клетки, като изключително добри се цитират при хематологично заболяване, например", каза д-р Недева.

Д-р Теодора Недева е един от четиримата специалисти в България, които имат сертификат за експерт към европейската комисия на TAIEX по органно донорство, придобит през 2011 г. В Гранада. През тази година е участвала в обучителни срещи в Рим и в Любляна.

"Тази европейска диплома ми дава право да участвам като експерт в събития на TAIEX, в международни срещи по проблемите на донорството и трансплантациите, както и да обучавам координатори по органно донорство. Като ходя в чужбина на такива събирания обаче, освен че научавам опита на други колеги, винаги се чувствам ужасно неудобно, когато трябва да обясня причини защо България се посочва до Македония и Албания с най-ниски честоти на органни донори и с изключително слаба активност в тази област", обясни д-р Недева.

По повод недостига на анестезиолози, който се наблюдава в България, д-р Недева сподели, че преди няколко години в отделението на МБАЛ-Русе са работили 30 анестезиолози, а сега са само 15. 

"По комплекс от причини някои колеги си намират по-добра реализация в чужбина. През октомври при нас постъпиха три колежки, завършили през тази година, което е радостно, че все още има млади хора, които искат да стават анестезиолози. Искрено се надявам да се адаптират добре, специалността да им хареса и да искат да останат и да я работят в България, а не просто да се научат и да заминат като всички останали в чужбина", заяви д-р Недева.